М.I.A-Bad Girls

Няма двама човека, които ще са на едно мнение за M.I.A. За едни тя е модерна икона, съчетаваща глобализъм и етническа идентичност. За други тя е кичозно парвеню, помпеща PR-ът си с плитки коментари за положението в Третия свят. До колко тя е продук, доколко е създател е все едно да питаш доколко са оригинални италианските майстори от Ренесанса при подбора си от теми-християнските мотиви са толкова last millenium. But still, haters gonna hate.

След трудовия лагер за рижи, представям на вашето внимание викът за еманципация на арабските битпазарски хипита М.I.A-Bad Girls

Lyrics

Lady Gaga за патриарх 2012!

Не зная дали следите събитията около Българската Правослвана Църкава (БПЦ), но ако не ги следите си правите една голяма услуга. Само в последните месеци духовниците се замисеха в скандали със дарения, досиета, абсурдни изказвания и какво ли още не. И това е само началото.

Идеологията на дадено християнско учение израства и моделира обстановката в която се проповядва. Римо-католическата църква с каменните готически сводове, грегорианските песнопения на латински и студената сериозност на божественото присъствие. Баптистките храмове в южните американски щати, пулсиращи с живот в ритума на госпъл музиката, стари негърки в ярку костюми припадащи от достигнатия духовен екстаз. Но дойде ли ред на БПЦ, изображението, което изплува в главата ми тъне в мрак. Някъде от дълбините му изплува образът на свещеник, който започва да зирича заклинания на езически език, като фъфли заканително и плюе в брадата си. Атмосферата е задимена, пълна с увехнала помпозност и посребрен или позлатен кич, начинът, по който би изглеждала една средновековна чалгатека. Хората стоят, изпълнени с притъпен страх в тъмнината и с широко отворени очи се опитват да съзрат смисъла зад стената от чужди думи. За духовен контакт е невъзможно да се говори, тъй като в момента владиката си е включил телефона да се зарежда в него. Светците наблюдават отгоре-безмълвни, полепнали със сажди и мухъл.

След като близо половин век от Президиума на БКП гледаха на Църквата по същия начин, по който някога са гледали и от Високата порта, след падането на режима българите се подготвиха да преживеят нов духовен ренесанс. За броени дни БПЦ се превърна от дебелата ученичко, до която никой не иска да стой, в момичета, на което са пораснали гърди през лятото. Хората започваха да вярват, по един много детски и наивен начин, както се вярва в Дядо Коледа, и да приемат неловките движения, дъхът на тамян и изгорял восък, надявайки се, че все някога ще могат да достигнат (гърдите) така де, Американците и кой още там...те

Но по простата житейска логика, отритнатият се преврърна в отритващ, а БПЦ стана примадона, не само с големи дадености (говорим за имоти и история), но и с големи желания. Спомняте ли си кадрите на полицай влачещи попове за брадите, расата и килимявките (забвно е по един много английски начин).Така нареченият "Разкол" се състоеше в нежеланието на група свещенници да признаят за легитимна властта на клира, отглеждан и торен в парничето на социализма. За съжаление или не обаче, и църковната и съдебната система постъпиха с тях като с всеки еретик. Понастоящем пламъкът на борбата им изглежда съвсем е угаснал, особено след решението на Съда в Страсбург. See you on the other side.

Оттук нататък БПЦ, убедена в своята неповторимост се впусна в нощният(и не само живот) на нацията. Началото бе повече от обещаващо-свещенник блогославяще тълпите в навечерието на 90-та година, православието бе закрепено като "традиционната" религия в Конституцията, дори и Господ тогава изглеждаше, че беше българин..Етатизираните земи се връщаха, новобогаташите на прехода даваха, за да получат "индулгенция". БПЦ вървеше уверено в прахта от срутващи се колни в стил "сталинистки нео-ренесанс" и благославяше издигащите се кули а ла "мутра-барок". Без нито една драскотина или петънце по расото.

Не съм сигурен защо, може би поради наполеоновите комплекси на малка нация, но българите са много Overprottective що се отнася до културните си и исторически икони. Наскоро гледах скеч на "НВО", в който Линкълн и Уошингтън преследваха хора по улицата, задето се бяха присмели на шапките им. В нас нещо такова е немислимо. Да си го признаем- от ХI век насам, България и българите не са направили нищо неповторимо или значимо, а е подражавали на силите на деня и в редки случаи са изваждали късмет, за нещастие на учениците по История, които трябва да понят датата на всеки такъв път. Личности като Раковски и Ботев са били, по днешните стандарти, терористи на гарницата с лудостта. Двамата българи в космоса са стигнали до там, благодарение на програмата "Интеркосмос", извела в орбита още унгарец, кубинец и афганистанец. Но да спра до тук . Никой не обича, когато иконите се цапат с кал.

Заради това Църквата страда от комплекса "мамино детенце". За нея застиналост и анахронизъм, не са болестни синдроми, а исторически дадености, който трябва да се запазват, било то с зъби и нокти от свещенници-отличници от Семинарията, било по пасивно-добросъседски начин от някой от по-старите духовници.

Не ме разбирайте погрешно-почти не съм религиозен, не съм толкова докачлив на тема историческа гордост. Дали някой е духовно или длъжностно лице, за мен почти няма разлика. Но се дразня, когато виждам похабен потенциал.

Нека БПЦ погледне на запад - някой от най-големите болници и универститети са основани и финасирани от духовни институции. Нека погледне на изток- християнстовото процъфтява дори в Северна Корея, а в размирен Ливан, то е гръбнакът на висшето образование. И нека да не се оправдаваме с липса на финаси- Църквата вече не е феодал; вижте само какво са направили възрожденските духовници за духовното и националното пробуждане на нацията през XIX век. Без кой знае какви средства, срещу империя, живееща още в VIII век, църквата, с цялата нация зад гърба ѝ водеше българите към свободата и прогресът. Но стига с мелодрамата, ето няколко неща, за които смятам, че муе е дошло времето да видим.

-За богуслужебен език да бъде обявен модерният български
Готов съм да пречупя ръката на всеки, който спомене думите "традиция", "канон" или "идентичност". За да достигне до Бог, той трябва да чуе гласа му, да разбере какво му говори

-Личен контакт между сещенниците и паството им
Щом църквата настоява позицията ѝ да бъде чувана, нека брадатите мъже да напуснат спарените храмове и да тръгнат по света. Да видят проблемите на миряните, да чуят болките им. Пък нека тогава ми говорят за забрана на аборта, обосноваваща се на библейски цитат-"нека се плодят"

-Църквата да започне да дава
Общата площ на земята на отделните църкви и манастири в България е по-голяма от цялата Врачанска област. Духовенството да започне да подпомага образованието, спортът и изкуствата по места

-Жени свещенници
Дори не ми се мисли какъв аргумент ще искарат против това, но от лаическа гледна точка, не виждам защо една жена да може да бъде мъченица и монахиня, но не и свещенник. За начало жените не изпитват дивашката поход на мъжете.

Дори няма да отварям дума за членовете на ДС. Няма смисъл. Не знам и каква част от хората ще вземат това на сериозно, не зная колко за колко от тях Църквата притежава някаква обществена и морална тежест.