new post

М.I.A-Bad Girls

Няма двама човека, които ще са на едно мнение за M.I.A. За едни тя е модерна икона, съчетаваща глобализъм и етническа идентичност. За други тя е кичозно парвеню, помпеща PR-ът си с плитки коментари за положението в Третия свят. До колко тя е продук, доколко е създател е все едно да питаш доколко са оригинални италианските майстори от Ренесанса при подбора си от теми-християнските мотиви са толкова last millenium. But still, haters gonna hate.

След трудовия лагер за рижи, представям на вашето внимание викът за еманципация на арабските битпазарски хипита М.I.A-Bad Girls

Lyrics

Lady Gaga за патриарх 2012!

Не зная дали следите събитията около Българската Правослвана Църкава (БПЦ), но ако не ги следите си правите една голяма услуга. Само в последните месеци духовниците се замисеха в скандали със дарения, досиета, абсурдни изказвания и какво ли още не. И това е само началото.

Идеологията на дадено християнско учение израства и моделира обстановката в която се проповядва. Римо-католическата църква с каменните готически сводове, грегорианските песнопения на латински и студената сериозност на божественото присъствие. Баптистките храмове в южните американски щати, пулсиращи с живот в ритума на госпъл музиката, стари негърки в ярку костюми припадащи от достигнатия духовен екстаз. Но дойде ли ред на БПЦ, изображението, което изплува в главата ми тъне в мрак. Някъде от дълбините му изплува образът на свещеник, който започва да зирича заклинания на езически език, като фъфли заканително и плюе в брадата си. Атмосферата е задимена, пълна с увехнала помпозност и посребрен или позлатен кич, начинът, по който би изглеждала една средновековна чалгатека. Хората стоят, изпълнени с притъпен страх в тъмнината и с широко отворени очи се опитват да съзрат смисъла зад стената от чужди думи. За духовен контакт е невъзможно да се говори, тъй като в момента владиката си е включил телефона да се зарежда в него. Светците наблюдават отгоре-безмълвни, полепнали със сажди и мухъл.

След като близо половин век от Президиума на БКП гледаха на Църквата по същия начин, по който някога са гледали и от Високата порта, след падането на режима българите се подготвиха да преживеят нов духовен ренесанс. За броени дни БПЦ се превърна от дебелата ученичко, до която никой не иска да стой, в момичета, на което са пораснали гърди през лятото. Хората започваха да вярват, по един много детски и наивен начин, както се вярва в Дядо Коледа, и да приемат неловките движения, дъхът на тамян и изгорял восък, надявайки се, че все някога ще могат да достигнат (гърдите) така де, Американците и кой още там...те

Но по простата житейска логика, отритнатият се преврърна в отритващ, а БПЦ стана примадона, не само с големи дадености (говорим за имоти и история), но и с големи желания. Спомняте ли си кадрите на полицай влачещи попове за брадите, расата и килимявките (забвно е по един много английски начин).Така нареченият "Разкол" се състоеше в нежеланието на група свещенници да признаят за легитимна властта на клира, отглеждан и торен в парничето на социализма. За съжаление или не обаче, и църковната и съдебната система постъпиха с тях като с всеки еретик. Понастоящем пламъкът на борбата им изглежда съвсем е угаснал, особено след решението на Съда в Страсбург. See you on the other side.

Оттук нататък БПЦ, убедена в своята неповторимост се впусна в нощният(и не само живот) на нацията. Началото бе повече от обещаващо-свещенник блогославяще тълпите в навечерието на 90-та година, православието бе закрепено като "традиционната" религия в Конституцията, дори и Господ тогава изглеждаше, че беше българин..Етатизираните земи се връщаха, новобогаташите на прехода даваха, за да получат "индулгенция". БПЦ вървеше уверено в прахта от срутващи се колни в стил "сталинистки нео-ренесанс" и благославяше издигащите се кули а ла "мутра-барок". Без нито една драскотина или петънце по расото.

Не съм сигурен защо, може би поради наполеоновите комплекси на малка нация, но българите са много Overprottective що се отнася до културните си и исторически икони. Наскоро гледах скеч на "НВО", в който Линкълн и Уошингтън преследваха хора по улицата, задето се бяха присмели на шапките им. В нас нещо такова е немислимо. Да си го признаем- от ХI век насам, България и българите не са направили нищо неповторимо или значимо, а е подражавали на силите на деня и в редки случаи са изваждали късмет, за нещастие на учениците по История, които трябва да понят датата на всеки такъв път. Личности като Раковски и Ботев са били, по днешните стандарти, терористи на гарницата с лудостта. Двамата българи в космоса са стигнали до там, благодарение на програмата "Интеркосмос", извела в орбита още унгарец, кубинец и афганистанец. Но да спра до тук . Никой не обича, когато иконите се цапат с кал.

Заради това Църквата страда от комплекса "мамино детенце". За нея застиналост и анахронизъм, не са болестни синдроми, а исторически дадености, който трябва да се запазват, било то с зъби и нокти от свещенници-отличници от Семинарията, било по пасивно-добросъседски начин от някой от по-старите духовници.

Не ме разбирайте погрешно-почти не съм религиозен, не съм толкова докачлив на тема историческа гордост. Дали някой е духовно или длъжностно лице, за мен почти няма разлика. Но се дразня, когато виждам похабен потенциал.

Нека БПЦ погледне на запад - някой от най-големите болници и универститети са основани и финасирани от духовни институции. Нека погледне на изток- християнстовото процъфтява дори в Северна Корея, а в размирен Ливан, то е гръбнакът на висшето образование. И нека да не се оправдаваме с липса на финаси- Църквата вече не е феодал; вижте само какво са направили възрожденските духовници за духовното и националното пробуждане на нацията през XIX век. Без кой знае какви средства, срещу империя, живееща още в VIII век, църквата, с цялата нация зад гърба ѝ водеше българите към свободата и прогресът. Но стига с мелодрамата, ето няколко неща, за които смятам, че муе е дошло времето да видим.

-За богуслужебен език да бъде обявен модерният български
Готов съм да пречупя ръката на всеки, който спомене думите "традиция", "канон" или "идентичност". За да достигне до Бог, той трябва да чуе гласа му, да разбере какво му говори

-Личен контакт между сещенниците и паството им
Щом църквата настоява позицията ѝ да бъде чувана, нека брадатите мъже да напуснат спарените храмове и да тръгнат по света. Да видят проблемите на миряните, да чуят болките им. Пък нека тогава ми говорят за забрана на аборта, обосноваваща се на библейски цитат-"нека се плодят"

-Църквата да започне да дава
Общата площ на земята на отделните църкви и манастири в България е по-голяма от цялата Врачанска област. Духовенството да започне да подпомага образованието, спортът и изкуствата по места

-Жени свещенници
Дори не ми се мисли какъв аргумент ще искарат против това, но от лаическа гледна точка, не виждам защо една жена да може да бъде мъченица и монахиня, но не и свещенник. За начало жените не изпитват дивашката поход на мъжете.

Дори няма да отварям дума за членовете на ДС. Няма смисъл. Не знам и каква част от хората ще вземат това на сериозно, не зная колко за колко от тях Църквата притежава някаква обществена и морална тежест.

И мормонът завиваше...

Днес Джон Хънтсман обяви, че се оттегля от надпреварата за кандидат-президент от републиканската партия. Преди него същото сториха Мишел Бакман и Хърман Кейн. Само на мен ли ми се привижда, или американските консерватори са си разработи квота от един мормон, една жена, един негър и един...Нют?

Howdy, partnah!

Няма да крия, че съм разочарован. Когато бившият губернатор на Юта обяви кандидатурата си на фона на Статуята на свободата, си представих как космите по врата на Обама настръхват. Хънтсман бе точн човекът, който политическата машина във Вашингтон търсеше. Син на богат индустриалец, той прекъсва висшето си образование, за да стане мисионер, живее в Тайван, научава мандарин, връща се в САЩ, учи международни отношения, работи при баша си, помощник е на Рейгън (полу-митична фигура за републиканците), става губернатор, после посланик... До тук спечелихме гласовете на...да видим-консервативните бизнесмени, младите, религиозните, хората, желаещи твърда политика срещу Китай, всички републиканци (дори самото споменаване на името "Рейгън" кара дори достолепни политици да получават ерекция), мормоните, интелектуалците, търговците. Уау.

Но вместо да поеме по отъпкания път на негативната предизборна реторика, Хънтсман избра пътят на компромиса и центризма. Изборът му изглеждаше на пръв поглед доста логичен-по този начин той може да спечели гласовете на така наречините "лилави американци"- не членуващите нито в Демократическата(синя), нито в Републикансакта(червена) партия, тоест по-голямата част от средната класа живееща в предградията. Това, съчетано с факта, че традиционно в консервативния Юг гласуват в червено, а в либералния Север в синьо, би осигурило на Хънтсман победата.

Той публично заяви, че е съгласен с правото ан жените да извършват аборт, противопостави се на смъртното наказание, призна, че съществува глобално затопляне... И в този момент осъзна, че не се състезава на национално ниво, а на партийно. И докато останалите кандидати се нападаха взаймо и плюеха сегашният президент, Хънтсман, с первектен тон, обясняваше за своите планове за американскаат икономика и външна политика, здравеопазване...Но вече всичко беше свършило.

Хънтсман с жена си и двете им осиновени деца-едно индийче и едно китайче.

На предварителните избори в Айова Хънтсман спечели под 2% от общия вот. Критиците окончателно го отписаха, а един негов опонент дори стигна до там, че прати туйт, гласящ, че е намерил човекът, гласувал за него. След разочароващото трето място в либералния Ню Хемпшир надпреварата за екс-дипломата приключи. В интервю той обяви, че се оттегля и официално обявява подкрепата си за другия мормон в надпреварата и фаворит за титлата Мит Ромни.

С това американския експермент с центризма в европейския му вариант приключи. Дори на този етап победителят е ясен-Ромни. Може би от Хънтсман би станало отличен вицепрезидент или Държавен секретар, но се съмнявам как американците биха приели да бъдат управлявани от двама мормони. Другият кандидат, заслужаваш внимание е Рон Пол-заклет либертарианец, който гали по много интимен начин струната, резонираща в омразата на редовите американци към централната власт. Другите са хаховци.

Е, нека аз съм първият, който го казва-- господин Обама, честито! Ще ви обичаме, дори като знаем, че сте кактус.

Yaaaarghmen!

Благодарение на трафика на оръжия, хора и наркотици, стотици църковни благотворителни дружества успяват да спасяват душите и телата на нуждаещите се (е, като и междувременно перат парите на първите, де).

Добрите хора от Швеция също осъзнаха, че за да можеш да правиш нещо незаконно ти трябва църковна опека. Enjoy.

J'accuse!

Вчера учителката ми по английски ми по английски ми изпрати тази статия по имейл. Ето какво ѝ написах в отговор.

Yes, I'm aware of this blogger's writing, and I find it very symptomatic. You see, I was born after the fall of the Berlin Wall, in the times of hyperinflation and total chaos. That's the Bulgaria I know and I have no memory of the glorious Bai Tosho's Era. 

But that's not always the case. The older generations looks up to the past and thinks of it in a melancholic way. And the funny thing is, that it is not the financial prosperity that they miss, it's this strange combination of propaganda build self confidence and the fact that they were, well...young, in the prime of their lives, with a clear picture in their heads of the things to come.
After the Collapse of the Communism in eastern Europe, the so called "Velvet Revolution", it was joy everywhere, and I mean worldwide. Except in Bulgaria. While in Poland (Solidarnost), Czechoslovakia (The Prague Spring), Hungary (The revolution in the 50-ties), Romania (the decline to boycott  the Los Angeles olympics, followed by the murder of the Cheusheskus), every country in the Eastern block had its kind of defiance against the Soviets. Except for,again, Bulgaria.

We were supportive of the regime, the leader, his "Father knows best state" and we were ready to overlook the spreading corruption and nepotism for the small priviligies and the "carefree" lifestyle. The so called coup d'etat on november 10 was not dictated by the people on the streets it was 100% political. The bulgarians then, without any real dissidents to lead them, crawed timidly out of their homes and began amassing on the streets, filled with blind hope and naivity.

We all know the story after that. But my main point was about the effect of history on people. If the generation in the West born after the WWI is known as the "lost" one, its bulgarian equivalent shoud be the generation of my parents. Not because of some great military feats or a vivid civil rights movement, no. The fact that makes them great is their ability to survive. To see your dreams and prospects crushed, your saving eaten by the inflation and your children malnourished and without clothes and to keep to push on, despite the situation.

Their world view hasn't changed since 1997 and that's of no suprise. They will keep lamenting the life they should've had, and that's natural. I understand that. The thing that angers me though, is the inertion of their modus operandi. The following situaton is so absourd, but so widespread in Bulgaria, that nobody even questions it- people of my age and younger, who haven't eben been born in 1989 repeating time after time, talking about the "good times under Zhivkov", the inability of the present goverment(s) to cope with the problems ("Vsichki sa maskari") and so on and so. Like it's some kind of a sacred mantra, our own's Transition's (Prehodut) "aum", a stupid observation that helps no one and nothing. And if the older generation have failed at something it's exactly this-it transmited its depretion to its children, making them unable to break that cycle of distrust and form and effective civil society.

And this article is a bright example of this. In Bulgaria's case finding the problems is not the first step of resolving them. Because, in most cases it's stating the obvious common truth. And I don't see the benefits. Much more helpful will be for the people to stop pointing fingers and accept that we are as much to blame for this as any other. That also is a painful artifact of the socialism, when the state was "a mother and a father to the individual", creating a dependency and a sort of mental laziness, much needed in modern times.

Anyway, the young generation is responsible for the future of Bulgaria now, the ball is in our field. It will be a rough ride =]