Заглавие

Не изцяло сериозен блог за събитията и начинът, по който се пречупват в призмата ми. Предвид перспективите му за разрастване, това ще е място където аз, а и спам-ботите, ще си цъкаме с език/клавиши. Добре дошли!

понеделник, 16 януари 2012 г.

И мормонът завиваше...



Днес Джон Хънтсман обяви, че се оттегля от надпреварата за кандидат-президент от републиканската партия. Преди него същото сториха Мишел Бакман и Хърман Кейн. Само на мен ли ми се привижда, или американските консерватори са си разработи квота от един мормон, една жена, един негър и един...Нют?


Howdy, partnah!

Няма да крия, че съм разочарован. Когато бившият губернатор на Юта обяви кандидатурата си на фона на Статуята на свободата, си представих как космите по врата на Обама настръхват. Хънтсман бе точн човекът, който политическата машина във Вашингтон търсеше. Син на богат индустриалец, той прекъсва висшето си образование, за да стане мисионер, живее в Тайван, научава мандарин, връща се в САЩ, учи международни отношения, работи при баша си, помощник е на Рейгън (полу-митична фигура за републиканците), става губернатор, после посланик... До тук спечелихме гласовете на...да видим-консервативните бизнесмени, младите, религиозните, хората, желаещи твърда политика срещу Китай, всички републиканци (дори самото споменаване на името "Рейгън" кара дори достолепни политици да получават ерекция), мормоните, интелектуалците, търговците. Уау.

Но вместо да поеме по отъпкания път на негативната предизборна реторика, Хънтсман избра пътят на компромиса и центризма. Изборът му изглеждаше на пръв поглед доста логичен-по този начин той може да спечели гласовете на така наречините "лилави американци"- не членуващите нито в Демократическата(синя), нито в Републикансакта(червена) партия, тоест по-голямата част от средната класа живееща в предградията. Това, съчетано с факта, че традиционно в консервативния Юг гласуват в червено, а в либералния Север в синьо, би осигурило на Хънтсман победата.

Той публично заяви, че е съгласен с правото ан жените да извършват аборт, противопостави се на смъртното наказание, призна, че съществува глобално затопляне... И в този момент осъзна, че не се състезава на национално ниво, а на партийно. И докато останалите кандидати се нападаха взаймо и плюеха сегашният президент, Хънтсман, с первектен тон, обясняваше за своите планове за американскаат икономика и външна политика, здравеопазване...Но вече всичко беше свършило.


Хънтсман с жена си и двете им осиновени деца-едно индийче и едно китайче.

На предварителните избори в Айова Хънтсман спечели под 2% от общия вот. Критиците окончателно го отписаха, а един негов опонент дори стигна до там, че прати туйт, гласящ, че е намерил човекът, гласувал за него. След разочароващото трето място в либералния Ню Хемпшир надпреварата за екс-дипломата приключи. В интервю той обяви, че се оттегля и официално обявява подкрепата си за другия мормон в надпреварата и фаворит за титлата Мит Ромни.

С това американския експермент с центризма в европейския му вариант приключи. Дори на този етап победителят е ясен-Ромни. Може би от Хънтсман би станало отличен вицепрезидент или Държавен секретар, но се съмнявам как американците биха приели да бъдат управлявани от двама мормони. Другият кандидат, заслужаваш внимание е Рон Пол-заклет либертарианец, който гали по много интимен начин струната, резонираща в омразата на редовите американци към централната власт. Другите са хаховци.

Е, нека аз съм първият, който го казва-- господин Обама, честито! Ще ви обичаме, дори като знаем, че сте кактус.




Няма коментари:

Публикуване на коментар